Шестстотин долара на ден. Толкова харчи за агенти медианният изследовател в OpenAI, ако му броиш токените по цената, на която ги продават на теб.
Числото е от текст, който компанията пусна в неделя, 6 септември. В него пише, че целта, обявена миналата есен, е постигната: имат автоматизиран изследовател-стажант. Под стажант разбират система, която под човешко ръководство върши ясно зададени изследователски задачи, включително такива, за които опитен човек би имал нужда от няколко дни.
Същия ден, на същия сайт, главният им учен публикува есе, което звучи като писано от друга компания.
Факт
Фактите: на 6 септември 2026 г. OpenAI публикува текста „Research acceleration: The view inside OpenAI". По данни на компанията тя е постигнала целта си за автоматизиран изследовател-стажант до септември 2026 г. и работи към автоматизиран AI изследовател до март 2028 г. В средата на август медианният изследовател е ползвал агенти за над 600 долара на ден по цени на API, а 90-ият перцентил - за над 7000 долара токени на ден. Изчислено в стандартни осемчасови работни дни, изследователската организация ползва 3,1 агентски работни дни за всеки човешки. През последните шест месеца в над половината успешни задачи с продължителност от 4 до 8 часа е имало поне една човешка намеса. Текстът потвърждава, че след инцидента с Hugging Face обучението с подкрепление на моделите, предназначени за пускане, е било спряно, като част от работата е възобновена при по-строг контрол. Същия ден главният учен Якуб Пахоцки публикува есето „An Alien Mind": по думите му вътрешните резултати го карат силно да очаква, че темпото може да прерасне в рекурсивно самоусъвършенстване; OpenAI ще продължи едностранно да задържа мащабирането при нужда, а рамки като Preparedness Framework и Responsible Scaling Policy трябва да станат широко задължителни прагове, налагани от мрежа от външни одитори, държавни агенции или международни органи.
Какво мерят и какво не
Важното е по-надолу в първия текст: агентите още искат човек до себе си. В над половината успешни задачи от четири до осем часа някой е трябвало да се намеси поне веднъж. Стажант е точната дума. Върши работа, но не го оставяш сам с ключовете от склада.
И самите те пишат, че такива числа се мерят лесно и се тълкуват трудно. Повече код и повече опити не значат автоматично повече открития, а и изчислителната им мощ е пораснала успоредно с агентите. Признават го в същия текст, което е честно.
Компанията отчита скорост, а в същия ден главният ѝ учен иска някой отвън да сложи спирачка.
Есето
Пахоцки разказва как през 2023 г. двамата с колегата си Шимон прекарали нощта в офиса след първите резултати с моделите, които разсъждават. Не мислели за бенчмаркове. Мислели за това, че още приживе ще видят машини, по-умни от самите тях, и как да кажат на хората колко важно е това.
Три години по-късно пише, че никоя лаборатория не е решила подравняването и наблюдението достатъчно, за да продължи отговорно на максимална скорост още дълго. Очаква и се надява доброволните забавяния да станат нещо обичайно, докато се появят общи прагове за безопасност.
Знам какво ще каже някой. Красиви думи от човек, чиято компания в същия ден се хвали с темпото. Само че в есето има и неудобно признание: способността им да разчитат на четенето на мисловния процес на моделите, основния им залог, по собствените им оценки постепенно намалява.
Имаме две изречения от една и съща къща. Едното мери колко бързо се движи, другото пита кой ще дърпа ръчната. Кое от двете тежи, ще се види първия път, когато някой наистина намали, без инцидент да го е принудил.
Официални първоизточници
OpenAI - Research acceleration: The view inside OpenAI, 06.09.2026OpenAI - An Alien Mind (Jakub Pachocki), 06.09.2026Визуалът към статията е генериран код-арт, без чужди изображения.